Здравейте!

Трудно се реших да се обърна към вас, но се надявам, че ще можете да ми дадете независимо мнение. 

Аз съм на 28 години от град Ямбол . От две години живея и работя в София, след като завърших висшето си образование във Варна! Имам връзка от 8 години с приятеля ми, които за мен минаха неусетно, може би поради факта, че не сме живели заедно. Винаги съм отблъсквала въпроса с довода, че имам още да уча и че не съм готова. Може би звучи странно, но винаги съм се пазела от сериозно обвързване (и с него, и като цяло). За мен това е сериозно решение, което предполага създаване на семейство, а не просто съжителство. Всичко започна още когато бях ученичка последна година в гимназията. Срещнахме се, влюбихме се... Но и тогава нещата не бяха бепроблемни.

Отгледана съм от майка ми, която е невероятен човек. С цената на много лишения, заеми и трудности заедно се справихме. Тя ми е дала основите, на които стъпвам и до днес. Много я обичам и искам да я правя щастлива. На нея и трябваше малко време, за да разбере, че приятелят ми не е за мен, но аз не прекратих връзката си.

Приятелят ми е обикновено момче, без висше образование. Искаше да дойде при мен, но все аз поставях преградата помежду ни. Истина е, че не го допускам твърде близо до себе си. Виждаме се по един, най-много два пъти в месеца, като и през това време не всичко е вървяло по мед и масло. Имало е сцени на ревност, недоразумения, казвал ми е, че всъщност никога не съм го искала до себе си и че съм с него заради навика. И аз вече не знам дали е така.

Представям си бъдещето малко по-различно. Винаги съм искала да пътувам, да се срещам с различни култури, да уча...Но и най-вече искам, когато се прибера вкъщи, там някой да ме чака...! Той е мечтател, не е нито амбициозен, нито материалист (макар че когато има възможност предпочита да взима, вместо да дава, което може би се дължи на споменатия инстинкт за самосъхранение). Не мога да приема това, че е склонен да се носи по течението и да се примирява с условията, в които живее и работи. А иначе е чаровник, лошото момче, може да завърже разговор със всеки.

Като включим и социалното ми обкръжение (роднини, близки приятели) нещата още се усложняват. Всички мислят, че момиче с такъв потенциал не би трябвало да бъде до такъв мъж. Аз обаче не мога да си представя да се влюбя или да бъда интимна с друг мъж!

През последната една година съм поставена в много трудно положение! Майка ми и приятеля ми не си говорят, а аз някак си се опитвам да балансирам между тях. Сматях, че с всичко може да се справим, че въпреки трудностите най-лесното решение е да се откажеш, а по-достойното - да се бориш! До момента, в който не се усъмних в изневяра.

Винаги съм смятала, че не сме като всички двойки, но се оказа че сме поредното клише!!! Един ден, когато му бях ядосана, се опитах да вляза в профила му в Skype! Тъй като го познавам много добре, от втория опит налучках паролата му . Естествено това, на което станах свидетел, ме потресе!!! На следващия ден тръгнах за Ямбол, като си взех болничен за работа. Когато го изненадах с обвинението, че ми изневерява, той остана много изненадан. Разплака се, каза, че никога не би го направил, че както многократно ми е казвал аз съм била единствената жена за него и винаги ще е така...

И ето, от една страна стоят неговите думи, а от друга, фактите. Видях неща, които никоя жена не би искала да види! Закачки, завоалирани покани, споделяне на интимни неща с други жени. Дори думите :"Искам те!", отпавени към друга. Да, възможно е да не се е случило нищо с никоя, но как мога да знам? Според него това е част от неговия начин на общуване и аз едва ли ще мога да го разбера. Дори съобщението: "Искам те!" не било написано от него..(веротно някой от семейството му е използвал неговия профил). Все още аз съм била Жената на живота му. Разбира се, че не би искал да изгуби човек като мен (защото аз наистина съм предана и лоялна) и че никога не би си признал!!!

Въпросът е, че аз не знам вече коя съм и дали си заслужава да продължавам с него. Преди му имах повече доверие, може би непознаваща още живота, а и изхождайки от собствените си представи за морал и ценност.

Ще се радвам да получа едно независимо мнение. Благодаря! На вас успехи и все повече здрави връзки :)

Отговор:

Здравейте,

Прочетох писмото ви и през цялото време в мен кънтеше едно изречение "Страх от обвързване". Често  корените на този страх са  в детството. Често той е породен от взаимоотношенията между родителите.
Не пишете нищо за баща си, но като че ли той е липсваща фигура .

Ако взаимоотношенията между майка ви и баща ви са били тежки или баща ви е изоставил майка ви по някаква причина, е нормално дълбоко във вас да се е загнездил страхът, че това може да се случи и с вас.

Този страх е много дълбок. Често даже се появява под формата на усещания - просто нещо те спира да се довериш на другия. Тези стопове обаче са подплатени от добре изградени защитни стени, които човек не съзнава.

Те могат да са :

Под формата на мисли
Смятаме, че не познаваме  другия достатъчно добре,  за да му се доверим.
И това би било разумен аргумент в началото на връзката. Когато обаче въпреки годините прекарани заедно, твърдим, че не изпитваме доверие, това означава, че или връзката не става или страдаме от хронично съмнение.

Също така можем постоянно да си намираме причини, за да не вярваме на другия. Спомням си една клиентка, която казваше, че мъжът и изкарвал по-малко пари и тя не можела да му има доверие. Попитах я винаги ли е било така, а тя ми отговори, че от 2 месеца мъжа и имал затруднения в бизнеса. В продължение на разговора се оказа, че мъжа и  е доста отговорен човек, а тя просто все намираше повод за страх и недоверие.

Човек може да си намира хиляди причини да се съмнява в другия. Една от най- разпространените е:  " Не съм сигурна, че ме обича."

Всички тези мними доводи не ни разрешават да се отпуснем във връзката и да изживеем пълно единение.

Барикадите на страха от обвързване могат да са и под формата на действия:
Слагаме лимит на срещите или отиваме да живеем в друг град, за да се виждаме по-рядко.

Някои хора, изпитващи този страх, заявяват, че имат нужда от свобода и пространство. Но всъщност истинската причина е, че  чрез това поведение те искат да държат другия на разстояние, за да не си стават много близки.

Често в такива случаи поради наложените лимити, другия не може да задоволи потребностите си във връзката и....понякога се стига до изневери или просто до опит да получи малко повече внимание някъде другаде.Тогава го обвиняваме, казваме му че не можем да му имаме доверие и пожелаваме да прекратим връзката, което е и подмолния сценарий на страха ни от обвързване и близост.

"Класика в жанра" обаче си остава барикадата на избора.
Просто избираме неподходящ партньор. При което ние вътрешно знаем, че не е за нас; че имаме други потребности, но си го избираме, защото с неподходящия партньор не можем да изпитаме пълно единение. т.е. истинска близост. т.е. това от което ни е страх. Просто рискът е минимален.

Всичко, което изредих, обслужва само едно: Страхът!

Не теб!

Не партньора ти!

Не връзката!

В твоя случай има още едно отежняващо обстоятелство. Надявам се да ме разбереш правилно.

Знам, че много обичаш майка си. Дълбок поклон пред всичко, което е сторила за теб. Такива жени са за почитане.

Това, което се случва обаче е, че когато сте останали сами сте се вкопчили една в друга, за да оцелеете. Било е много важно. Ти си била всичко за нея и тя за теб. Всяка една за другата е като спасително въже.

Твоето щастие обаче не следва да зависи от нея, нито нейното от теб. Така се товарите. Товарите се с очаквания. Нужно е тя да разбере, че ти няма да я изоставиш, но и че решенията ти не винаги ще й харесват. За да може да  си независима. Нужно е да разбере, че ти не можеш да компенсираш недостига в нейния живот, нито да гарантираш, че няма да правиш грешки. Защото всеки греши. А това как преживяваме последствията е плод на нашите умения за справяне. Ще срещнеш хора, които са се разделили със съпруг или партньор, но са се съхранили много и са продължили да бъдат щастливи. Защото непоправими грешки няма, няма обреченост в отношенията ни. Всичко зависи от нас.

За накрая: Препоръчвам ти да прочетеша книгата на Ги Корно: Има ли щастлива любов. Там много добре е обяснено сформирането на този страх.

Не мога да ти кажа дали да останеш или да си тръгнеш от връзката. Ти сама е необходимо да вземеш това решение. 

Независимо обаче в тази или друга връзка съветът ми е да си помислиш какво правиш ти, какви нужди има другия и да му дадеш същото, от което и ти имаш нужда: приемане и сигурност.

Благодаря за доверието.

Сърдечни поздрави,
Галя Мутафова

* Публикува се със съгласието на клиента. Всички имена и данни за клиента са  променени. Благодарим сърдечно, за доверието и съдействието ви.