Продължение от "Как да си причиним повече любовни разочарования 2"

Любовни очаквания има не само по отношение на началото на връзката. Ние сме претъпкани с правила и по отношения на това какъв трябва да бъде семейния живот, каква трябва да бъде жената или мъжа във връзката.

Ето и едни от най-разпространените:

Очакване: Мога да бъда щастлив/а само с теб и с никого друг.

Това убеждение  ви вкарва в отношения на зависимост от партньора. Защо това е опасно? Защото заедно със зависимостта и липсата на алтернатива се ражда страхът от изоставяне, който ви поставя на колене, молейки се за любов, който ви обезличава, който ви кара да се съгласявате с неща, с които не сте съгласни.

В последствие такъв партньор омръзва!

Очакване: Семейството представлява мама, татко и аз! Иначе не можем да бъдем щастливи.

Ето това може да ни докара до лудост. Какво се случва, ако не можем да имаме деца?

Какво се случва ако партньорът ни се окаже полигамен и станем малко повечко, въпреки че получаваме всичко останало.

Прави ли ни това „откачено семейство"? Със сигурност няма да сте семейство, родено от морала! Но формата на съвместен живот не прави семейството, а отношенията между хората и любовта, която изпитват един към друг. Затова има и отворен тип семейства. Семейства, в които всеки решава да даде свобода на другия да бъде и с други хора и това не са непременно лоши семейства. Там просто липсва ревността, има я свободата, а най-вече честността и приемането на истината. Така че традиционната форма на семейство в някои случаи може да не се осъществи и хората да са отново щастливи заедно. Разбира се право на всеки е да определи как е щастлив и каква форма на съвместност търси.

Доказано е, че в мозъка ни има три системи, които определят любовното преживяване: тази на сексуалността, на привличането и на обвързването. Също така е доказано, че те могат да работят заедно по посока на един партньор, но същото така можем да усещаме сексуално желание към един човек, да сме привлечени от втори, а да сме в емоционално близки взаимоотношения с трети. 
Ние сме различни! Стига да поемаме отговрностите  си и да не вредим на себе си и другите, имаме право да живеем живота си така, както го разбираме. 

Има и още един феномен в мъжко-женските отношения, който противоречи на формулата мама-татко и аз. Това са самотните, разведени или просто неживеещи заедно родители.
Дали това автоматично означава, че това са неспособни хора, неможещи да се свързват и обречени на нещастие?

След като 60% от годишните бракове се разтрогват по статистика, то е нормално  формулата на 60% от семействата да не е мама-татко и аз. Тук се намесва въпросът и с разширяване на семейните отношения, когато се сключи втори брак.

Тези нови измерения на семейството не са "прокоба", а просто изискват нови решения и модели на поведение, за да можем да се чувстваме добре и щастливи.

Очакване: Мъжът е силният, жената- слабата, за да има баланс

Това кара много, много хора и мъже и жени да се чувстват ужасно! Представете си какво е за един мъж да трябва да е постоянно силен и да няма право на падане и слабост. Представете си какво е за една жена да мрънка цял живот, без да изразява мнение или да има право да се ядоса истински и честно. Що за лъжа? Що за самоналагане на ограничения! Връзката е движение и обмен! Непрестанен. Всеки би следвало да може да бъде и в двете позиции - и на даващ и на получаващ, само така можем да сме свободни и удовлетворени. Никой на никого не може да гарантира вечна слабост и покорство или вечна сила. Все някога силният ще падне, а слабият ще се надигне. А когато и двамата могат да си го позволят, такава двойка става сътрудничеща си и много по-устойчива на превратностите на съдбата.

Очакване: Мъжът е този, който би следвало да свали една жена

Така много жени остават самотни! В очакване, че тя няма нужда да върши нищо, той просто би следвало да се огледа и да я намери. Момичета, мъжете са късогледи! Много късогледи! И ако не им направите впечатление и не ги накарате да ви обърнат внимание, те често не забелязват най-хубавите девойки. Защо е така? Мъжът не е толкова наблюдателен, колкото жената. Това е еволютивно заложено. На него не му се налага да различава 15 вида плач на бебето и да знае всяка мимика на лицето му какво означава. Така че той не разчита толкова добре беглите влюбени погледи, които едвам му отправяте. Нито пък разчита просто веселото ви настроение за сексуално. Така че подаването на сигнали на заинтересованост са наложителни, за да привлечете избраника си към вас и в това няма нищо срамно и уронващо достойнството ви, това е флирт. А флиртът е забавление за двама.

Заключение. Истинската превенция на любовното разочарование

Много са очакванията ни, които могат да ни накарат да се чувстваме разочаровани. Всички те са плод на желанието ни за идеалното. Всички те са плод на правилата как би следвало да изглежда всичко, за да сме щастливи! Ние сме пълни с такива правила. Разграждането им. Възможността да се свързваме с реалния човек и да се радваме на настоящето е и истинската превенция на любовното разочарование.