Ценни съвети за преодоляване на "страничните" ефекти от влюбването ;)

Защо не мога да спра да мисля за другия?

Защо ставам срамежлив в негово присъствие?

Чувствам се несигурен.

Страх ме е от отхвърляне.

Знам, че е невъзможна любов, но не мога да спра.

Полудявам  ли ?

Не сте луди - влюбени сте!

Това са част от типичните прояви на влюбването. Те трудно се поддават на контрол. Защо ?

Когато сте влюбен в мозъкa ви се отделя допамин . Допаминът е вещество, което ни кара да се чувстваме ентусиазирани, спонтанни, еуфорични, склонни да поемаме рискове и др. Това обяснява защо когато сме влюбени изпитваме особен прилив на енергия, не ни се спи, не огладняваме, активни сме повече, отколкото преди, правим неща, които допреди това дълго бихме обмисляли.

Заедно с тези положителни преживявания се активират и други механизми.

 „Целият мой свят се промени. Той получи нов смисъл и този смисъл беше Мерелин". Това заявява  един от анкетираните в проучване на  един от най- видните специалисти по любовни отношения Дороти Тенов.

И това не е единичен случай. Когато сме влюбени, другият наистина придобива специално значение, с което започва омайването. След това то се развива по предвидим сценарий.

 Появява се  „Натрапчиво мислене"  .

Обикновено човек прекарва по-голямата си част от времето, мислейки за другия . Почти всяка дейност се свързва с възлюбения. Мислите си какво би казал любимия  за книгата, която сте си купили, за филма ,който току що сте гледали или за проблемите,  които имате в службата. В главата ви често звучи неговия/ нейния глас, виждате усмивката му, спомняте си някоя негова или нейна забележка, намек и им се наслаждавате.

Отначало натрапчивото мислене може да започне от време на време. Някои от анкетираните в това проучване споделят, че в началото са мислили само 5% от деня за другия. С  нарастването на " обсебването" обаче те започвали да прекарват 85% до100% от дните и нощите си в мисли за любимия.

 Друго много характерно явление при влюбването е така наречената „кристализация".

 Шир потребно е разпространено мнението, че влюбеният идеализира обекта на любов.

Иделаизацията е процес, при който вие възприемате любимия само в положителната му светлина  и не виждате никакви недостатъци. Проучванията сочат обаче, че при влюбването, човек вижда недостатъците, но е склонен да ги подценява.

Много мои клиенти се оказва, че добре знаят кои са слабите страни на техните обичани. Те често споделят „ Знам ,че е малко ленив, но е толкова сладък, когато си лежи пред телевизора" или „Той е истински доктор Хаус" ( имайки предвид  саркастичния му начин на общуване).Това изречение обаче е придружено от блясък в очите и усмивка.

Често дори се случва, човекът да се самоубеждава, че другият е уникален и очарователен. „Знам, че е непостоянна в желанията си, но е толкова сладка. Истинска кукла" или „Знам, че е твърде затворена, но тя си е такава срамежливка".

И не се стига само дотам. Обикновено, когато констатираме дадено не до там добро качество, ние не само го омаловажаваме, но и започваме да изброяваме всички силни качества на другия само и само да неутрализираме  казаното.

Ако установите, че мислите по този начин за другия, то вероятно вашата връзка се намира във фазата на влюбването. Моя съвет е да изживеете страстта , която изпитвате, но да не бързате с решителни действия, за да си дадете възможност за трезва преценка, дали ще можете да живеете с недостатъците на другия.

Следващите такива характерни състояния на влюбеността са надеждата и несигурността.

Всички до някаква степен изпитваме трвожност от контакта с възлюбения - заекваме, не знаем какво да кажем, държим се неадекватно имаме физически усещания като сърцебиене, зачервяване, омекване на краката и т.н.  С часове избираме дрехите си преди да излезем. Стоим до телефона и се чудим дали другият ще звънне. Мъжете пък се двоумят в какво заведение да организират срещата и дали то ще ви харeсa. И също стоят до телефона, набирайки смелост да ви звъннат.

И двата пола изпитват несигурност, която е породена от  това, че другият се възприема като много специален и от страха, че поради нещо неловко ,което правим,  можем да се окажем нежелани.
Ето защо всички ние повече от всякога се стараем да се харесаме и да направим добро впечатление, което още повече да увеличи притегателната ни сила. Това е умен механизъм на природата, който ви кара да дадете най-доброто от себе си.

Но ако все пак сковаването и тревожността ви е в повече, можете да опитате следното упражнение.

Представете си любимия,  а сега мислено намалете размера му. Просто го смалете.  По този начин вие намалявате свръхценността на обекта и можете да се чувствате по-спокоен/йна в отношенията си.

Ако той или тя са отблъснати, несигурността може да се превърне в отчаяние и другият  буквално да линее, докато отношенията не бъдат отново възстановени. Ето защо влюбените двойки по-трудно се карат, а когато това се случи бързo се помиряват.

Надеждата е  състояние,  без  което влюбеният не може. Всеки малък жест, усмивчица, едно  „Здравей!" се тълкуват като повод за надежда, че връзката ще се случи. Затова е много важно  да не си играете с чувствата на другите, ако не изпитвате същото. Всеки уклончив отговор,  всеки малко по - особен жест  се тълкуват като послание.

Често се случва да консултирам жени и мъже, които искат да стопират набезите на някой влюбен в тях, но всъщност с недиференцираното си поведение подмамват човека още повече. В повечето случаи те не искат да го наранят, но така го нараняват повече. Изходът не е да сте груби. Покажете уважение към чувствата на другия, но е необходимо да бъдете и категорични, че нищо между вас не може да се получи.

Понякога мотив за поддържане на илюзиите на някого е и нуждата на човек  да си „четка" егото или да предизвиква вторични ползи от влюбването. Знайте обаче, че обратната страна на монетата е омразата и можете да си навлечете гнева или лошото отношение на човека към вас.

Надеждата  на влюбения е толкова силна, че той често  подценява реалните пречки за любовта. Така често невъзможната любов става „възможна" (Ромео и Жулиета). Този стремеж и силно желание се стимулират от производството на допамин в мозъка и от  включването на системата на мотивация. Системата на мотивация  се активира от два принципа „Атракция"- нещото е много силно привличащо и желано и от „Фрустрацията"- желано е, но има пречки. Пречките в любовта са много силно стимулиращи. Колкото една любов е по - невъзможна , толкова по-силна става.

Това обяснява  защо връзките от разстояние са свързани с висока интензивност на влюбване. Защо  когато си наложим да не мислим за другия, да не му се обаждаме, всъщност се влюбваме повече( това е фрустрация, която сами си създаваме). Така че ако сте решили да играете на играта  „труднодостъпен", внимавайте да не попаднете в собствения си капан.

Е, леката мистериозност и постъпателното разкриване на информация, както и по-бавното допускане на другия, играят роля на  „атрактор-фрустратор" и карат и мъже и жени да се влюбват още повече в избраника.

Така че ако искате да увеличите тръпката на някой към вас, загатвайте, но не давайте всичко  "на тепсия" и не бързайте от страх, че ще  изгубите другия.

Разкривайте се постъпателно и не бързайте на първа среща да споделяте най-интимните си преживявания, всички успехи и ужаси на живота си. Това създава недоверие.

Дайте време на естественото опознаване да проработи.

Още за механизмите за естествените механизми на любовта и тяхното използване в семинара" Как да открия подходящия за мен партньор?" ( химията в любовта и как да я използваме).