Колкото и странно да е, да приемеш, че в живота има щастие и разочарование е като да приемеш, че самия живот съществува.

- Е, каквa ми е ползата от това? - чувам вече много от вас да питат.

Ползата е спокойствиеи стабилност. Така сте в съзвучие с това,  което става в душата ви  и това, което животът ви предлага. Това е разбирането, че си мъничък и велик по своему. Там се крие и  сила да продължиш напред, без много да въртиш около темите кой  е виновен.

Много се съпротивляваме срещу болката. Потискаме я, затъкваме я, така че да не личи,  а това носи само повече болка.

Сетих се за тази тема, защото скоро се наложи да ми слагат инжекции всеки ден. Така се сетих за болката.

На всички са ни поставяли инжекции. Спомнете си, че  колкото повече сте  стегнати, съпротивляващи се срещу едно малко боцване, толкова повече ви боли. Страхът и паниката само утежняват ситуацията. В същото време, когато се отпуснем, приемем, че ще ни убодат за малко, всичко приключва бързо и ние лесно надживяваваме страданието.

Е, в любовта е същото. Колкото повече се противим да приемем разочарованието, колкото повече настояваме, че нещата не са такива каквито са, толкова повече боли.

Отпуснете се, позволете си да почувствате и споделите разочарованието! Това е само едно убождане  на фона на целия ви живот! Когато го приемете,  то просто минава!