Колко често чувам това! След разочароващата любов всички изпитваме този страх. Страх ни е от болката, страх ни е от щастието, защото после ще страдаме, страх ни е да допуснем другия, страх ни е...

Капсоловаме се, защитаваме се и ....болка няма. Няма и щастие, няма и влюбване.

Всеки ден някой ме пита как да се справи с  мъката. Всеки ден отговарям:

- Отпусни се и я изживей, дай и шанс да те промени, да ти даде отговорите...

- Ужас! Как да я изживея, как да я приема, когато ми е зле ! Дай ми лек, дай отвара, дай нещо само да спре да ме боли сърцето.

Мъчно ми е. Мъчно ми е, защото единствения лек е да я преживеем; да си позволим да я изплачем, да изкрещим; да се оставим да ни научи. После ....олеква.

После животът се връща отново.

Няма как да избегнем  болката в живота си. Ако нея я нямашае, нямаше да познаваме и щастието. Откъде щяхме да знаем кое какво е?

Родили сме се с болка;

Започнали сме да дишаме с болка ;

Стомахът ни е проработил с болка ( затова бебетата  имат колики);

Зъбите ни растат с болка;

Проходили сме, падайки и ставайки;

Менструацията на жените ( знакът, че са плодовити) идва с болка;

Колко нови неща сме научили  чрез болката.

Чрез сърдечната болка ние просто се учим да обичаме!

А колкото до това, че като деца сме преживявали тези страдания по-лесно, то е просто защото не ни е било срам да плачем, когато ни е зле, както и да търсим утеха в прегръдката на най-близките ни.

Ако не можете да се справите сами с разочарованието или спомена за негативни преживявания ви пречи да търсите и постигате любовтта Вижте:

Консултиране на сингъл мъже и жени при търсене на партньор

Консултирани при кризи във връзката